Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2012 21:36 - Внимавай- Василиса&Виктор
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 2402 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

-Мъж се опитал да отвлече момиче в столичен богаташки квартал в ранните часове на деня.-разприказва се новинарката със сериозно изражение, което не предполагаше никакви добри новини.- Василиса Висконз, дъщеря на изявения адвокат Дейвид Висконз, който почина тази година, е била нападната от висок и русокос мъж към шест сутринта на улицата пред дома си. Предполага се, че е опит за отвличане за откуп след изтеклака информация за наследсто, което получи младата богаташка... – Виктор пропусна доста от думите на познатото лице от екрана да минат по край него  без да го интересуват достатъчно много и това си личеше по отегчената поза на тялото му, начина на прехвърляне на дистанционното от плазмения телевизор между пръстите си.-... няколко часа след случката, полицията намира тялото на похитителя, изхвърлено в канала. А сега новините от света..

Виктор натисна голямото копче на малкото дистанционно и картината изчезна моментално от погледите на мъжете около масата. Някои от тях преглъщаха притеснено, други не показваха дори грам емоция, а трети бяха прекалено незаинтересовани, за да се притесняват от подобна случка... толкова дълго принадлежащи на престъпните среди, че ежедневието им нямаше да е същото, ако не беше увенчано с поне едно убийство. Реакциите бяха различни и нито една от тях не поинтересува достатъчно Карпович, за да обърне задълбочено внимание. Положението беше под контрол. Алик беше мъртъв. Нямаше да се разприказва и те отново бяха на върха... никога нямаше да бъдат разкрити. Поне не в този момент. Затрака търпеливо с пръсти по дългата дървена маса, докато очакваше някаква гласна реакция от тяхна страна. Пръв се размърда Лесбърн. Висок, внушителен, но някак спокоен на външен вид и твърда ръка, което му гарантираше и длъжността Възпитател.

-И този път успяхме да избегнем всичко.

-Проблема е...- Виктор остави дистанционното и стовари юмрука си по масата яростно, изтривайки всеки един белег на спокойствие от лицето и тялото си. – ... че изобщо това се случва! Некадърници!- излая срещу им младия Карпович и удари по масата.

-Никой от тук няма вина за това.- съвсем спокойно продължи Саша Лесбърн.

-Вината ти е, че си се забил в тоя Санкт Петербург заради оная шибана курва! Мислиш ли, че не знам защо си там? И докато ти се правиш на доброто ченге, на мен ченгетата ми взимат плячката!

Настъпилото мълчание накара всички да се разърдат на столовете си и неохотно да се взрат в напиращия гняв на Въпитателя. Но не можеше да възпита Виктор Карпович. Колкото и некомфортно да му беше, когато всеки път пред него се изпречеше думата му с тежината на тази на баща му, макар и не толкова справедлива към чуждото, колкото към неговото, възможността да избира бе принизена до нулата и изравнена с морското равнище. Стисна дланта си в юмрук, но не го вдигна, а единствено заудря нехайно по облегалката на удобния стол. Искаше му се да разбие мутрата на Виктор, но да защити Антеа пред него беше като да подпише собствената си смъртна присъда и то съвсем доброволно. Затова премълча думите, напиращи в гърлото му.

-Не се притеснявай, връщам ти мълчаливия боклук! Както и на всички вас ви правя един много хубав подарък.- завършека на думите му беше увенчан с отварянето на една от малките, почти невидими врати в поещението, никак важни като цяло.

Дванадесет млади дами разстлаха своето обаяние из помещението. Някои невръсни, други малко по- големи, но всички толкова перфектни и изящни, че дори най- святия човек би успял да завиди на Карпович. Всяка една от тях толкова различна от другите. Уникална по свое му и от цял свят! Америка. Франция. Индия. Русия. От всякъде... Разнообразни. Руси, тъмнокоси и рижи. Добре гледани с живи погледи. Актриси! Чаровни, изчервяващи се. Изглеждащи толкова доволни, колкото никога не са били през живота си.

 

Не спиш ли?

Пръстите на Василиса зашариха по клавиатурата и завършиха изречението с бутона ентър, изпращащ го до него. Ха! Седем часа разлика, сигурно беше време за сън при него. Но и преди половин час бе видяла името му в графата „онлайн”. Беше копняла за този момент на тишина, в който да се отдаде за малко на спокойствие далеч от всички онези лекари и психолози, опитващи се да намерят под вола теле. Сякаш търсеха причина да я обявят за невменяема или болна от някоя измислена диагноза, която никой не можеше да изрече... дори те.  Чувстваше се обичана, макар и силно нестабилна, търсеща малко нежност.

Не, прекрасна Лиса, останах буден за теб.- получи моменталния си отговор, след нямаше и секунда. Сърцето й заби лудо. Беше я чакал!

Не беше нужно, Виктор, сигурно ти е трудно да се будиш сутрин, когато стоиш с мен до сутринта.

Притесних се за теб. Гледах новините. Добре ли си?

Добре съм... нищо не успя да ми направи.

Бих му счупил ръцете, Лиса. Все още се треса от яд, прекрасна. Трябва да си животно, за да посегнеш на такава нежност.

От главата й моментално изчезнаха всички мисли. Тялкова се развълнува, че успя да залее себе си с водата от чашата, която пое от подноса на Донна. Омокри бялата си блузка, а тя започна да прозира, разкривайки цвета на сутиена й. Отстрани лаптопа от коленете си и се излегна по гръб на леглото, ухилена до ушите. Внезапно настъпилата промяна в настроението й, накара домашната помощница да я погледне укорително и въпросително. Наистина не разбираше тази радост, която се изписваше на лицето й и начина, по който изчезваше изведнъж. Сякаш някаква невидима сила определяше чувствата й.  Винаги се изумяваше с каква бързина се случваха нещата и този път беше твърдо решена да я попита за причината. Усмихна се лекичко, сядайки на ръба на леглото. Потупа я по коляното и погледна любопитно.

-Пак ли е онова момче?

-Какво момче, Донна? Той е цял прекрасен, мил, любвеобилен мъж!- изпищя Василиса и се изправи на леглото, подскачайки по него, а после се отправи и към прозореца, за да го отвори и да почувства декемврийския студ по лицето си.

-ЛИСА!- укори я Донна.- Много да внимаваш, ей! Радвам се, че те прави щастлива, ама не го знаеш какъв е.

-Задръж си мнението за себе си.- свъси се срещу й момичето и кимна към вратата на стаята си, съвсем деликатно подсказвайки й, че е време да я остави на саме с радостите й.

-Внимавай, скъпа.- посъветва я Донна преди да напусне личното й пространство.- Някой ден ще си изпатиш от това.

 



Гласувай:
6



1. radamaya - biha li se haresali bez IN
06.10.2012 21:55
i izobshto kolko e otvratitelno .
цитирай
2. storieswithoutwords - Реално погледнато ;дд ако си чел/а ...
06.10.2012 22:15
Реално погледнато ;дд ако си чел/а от началото ще разбереш, че той има планове за нея.
цитирай
3. storiesofme - axx
08.10.2012 02:18
Axxxx Виктор Карпович <3
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116478
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031