Часовникът с кукувичката отброяваше първите минути след 3 часа в ранната сутрин седмица след пристигането й. Преди съвсем мъничко малката кукувичка бе излязла от убежището си, оповестявайки настъпването на поредния кръгъл час. Още един час, който голяма част от света проспиваше толкова подло.
Сю бе наблюдавала с огромен интерес птичето. В ума й изникна мисълта за това колко нечестно беше хората да затварят птички в толкова неприятни места като часовниците. Представяше си как е шумно в тях с тихите цъкания на всички механизми вътре. Направо й се струваше като пълен ужас, обаче я успокояваше мисълта, че кукувичката не беше жива, но все пак не изключи вероятността преди хиляди години хората наистина да са затваряли птички в часовниците си, а по- късно да са се появили и въпросните имитации, за да не бъдат тормозени горките пернати същества. Не беше сигурна, че това  не бе просто плод на въображението й, затова не си позволи да обсъжда подробно темата със себе си. Вместо това почука за пореден път на вратата на стаята на Роуд.
Вече половин час го чакаше да излезе, но той очевидно не я чуваше. От личното му пространство се чуваше музика, силна, но не достатъчно, за да стига до нейната стая в оглушителни и събуждащи тонове, както и доста притеснителни звуци. Сюзън наистина съжали какичката, която дойде на гости на рошльото. В момента чуваше странните звуци, които съвпадаха по тембър с нейния глас, макар и много по- извисяващи се от онова „здрасти”, което й лепна в осем часа вечерта и с което я изпрати да си ляга. Сега звучеше повече като ранено животно и  на Сю й стана безкрайно мъчно. Сигурно Роуд не се държеше добре и я караше да яде фастъчено масло с ягоди и обикновени бисквити. Тази комбинация си беше направо убийствена и единствено Сю я харесваше, но последния път Мъртъл по грешка бе сложила нещо адски люто и вече не й харесваше чак толкова много. Другият вариант бе да я подстригва и тя със съжаление да викаше по този странен начин, гледайки падащите кичури коса. Не се допускаше трета мисъл до детското й, все още неомърсено съзнание.
Коремчето й изкъркори недоволно, че в него няма нищо, а бе сигнализирало за това преди минимум половин час. Затова и се опитваше да се добере до Роуд, който да й направи сандвич или евентуално нещо по- сложно от това да се обади и да поръча няколко бургера, които да изяде той. Обикновено Сю измъкваше от тях само месото, превръщайки ги във вегетарианска радост за природо защитник и сиромашка работа за устата на господин Настойника й, който очевидно си падаше по въпросното месо, което обичаше и тя. В ръцете си Сю държеше големият плюшен мечок, който влачеше долните си лапи по пода, докато тя го дърпаше без затруднения. Бе стиснала играчкта през врата с една ръчичка, а с другата почукваше ритмично по дървената плоскост, докато крачето й тактуваше в същия ритъм напълно недоволно.  Толкова му се ядосваше! Но въпреки това не беше по- лош от останалите.
Все повече и повече  губеше надежда, че Роуд ще благоволи да й обърне внимание и изобщо да я чуе, за да разбере, че си има нейните биологични нужди от плътски удоволствия, в момента свеждащи се до желанието за храна.
-Господин Роуд, моля те, ела да ми направиш сандвич и да ходя да спя, защото и това ми се прави!- призова го за последно Сю с тайната надежда, че все пак може би има решение за проблема й.
Ала единственото, което получи в отговор беше поредния женски стон, успял да надвика силната музика. Това я накара да се намръщи окончателно и с решителна крачка да се опъти сама към кухнята, за да приготви нещо за себе си. Макар че не беше убедена напълно в готварските си умения. Колко трудно можеше да бъде да си изпържиш яйца? Не веднъж бе виждала как мама го прави. Щеше да си спретне нещо много вкусно и после щеше да покаже на Роуд, че можеше да се справи и без него.
Остави големия мечок на масата и му нареди да я гледа много внимателно какво прави, за да може другия път той да й сготви. Придърпа си един от големите бар столове, разположени до плота и измъкна голям тиган от шкафовете под мивката и го сложи върху котлона, поне до колкото й беше възможно да го намести добре, като се имаше предвид, че не стигаше да него, за да погледне как точно го поставя. Извърна се към мечето и въпросително погледна едното му зашито оченце.
-Мечо, ами сега как ще включим котлона?- сложи ръце на кръста си и отново извърна поглед към копчетата, намиращи се на нивото на очите й.
Мога да ви уверя, че обозначенията не й говореха нищо, затова рещи да завърти всички копчета до край, пък барем оцелеше котлона, който ползва. Обеща си след като опържи яйцата веднага да ги изключи всичките. Светлината, която известяваше включването и на фурната не й направи никакво впечатление. Вместо това Сюзън се зае със сипването на олио. Бутна олиото по същия начин, както тигана. Покатери се отново на стола и се смръщи, когато съзря обърнатата бутилка. Съдържанието се бе разляло по цялата печка, но това не й попречи да я вдигне и да изсипе останалото в тигана.
Не бе усетила, нито чула кога Изабела бе влязла в кухнята, но се сепна веднага щом чу, че отваря хладилника. Сю намери нещо нередно във факта, че носеше голяма мъжка тениска, вместо своите дрехи, а дългата й коса стърчеше във всички страни по доста интересен начин. Сякаш беше претърпяла наистина голямо сътресение. Видя я как изважда две бутилки с бира от там и й дойде нещо на ум.
-Изабел, може ли да ми подадеш две яйца?- попита повече от учтиво русата принцеса, пърхайки с мигли.
Жената я погледна леко подозрително, но сякаш не й направи впечатление и извади кутията с яйца. Постави я на ръка разстояние от Сю, подминавайки я с усмивка и без да казва каквото и да е. С бавна и някак нестабилна крачка се запъти обратно към стаята на Роуд, с който толкова блажено се забавляваха, докато не замириса на изгоряло и нечий писък не огласи цялата къща. Тогава усети как силните му ръце я изблъскват грубо на страни.
Затича се към  източника на странната миризма и внезапно появилата се топлина. Не си бе спомнял да е пускал парното в цялата къща, нито беше възможно изведнъж да се усети такава разлика. За няколкото метра бе успял да навлече дънки, прикривайки голотата си от чуждите очи. Прекоси разстоянието на мига, а пред очите му се откри огъня, обхванал стената над печката и самата нея. Затърси трескаво с поглед Сюзън, осъзнал скорострелно какво ставаше.
-Сюзън!?- гърления му глас достигна до ушите на малкото ранено същество, чийто плач се чуваше от другата страна на кухнята, от малкото ъгълче на шкафа под мивката, където се бе свила на кълбо, държаща с една ръка  полу изгорелия мечок, а в скута й- домашния телефон.
Звукът от пожарната сирена достигна до слуха му. Претича пред пламъците, поемайки Сю в прегръдките си. Прикри изгореното по дланта й със своята, излизайки от помещението. Изабел отваряше входната врата, пропускайки униформени лица вътре. Роуд я изблъска отново, почти запращайки я в стената.
-Ти да не си луда? Не я ли видя какво върши?!- изръмжа сруще лицето й Роуд.
-НЕ аз гледам дете, когато не мога да се грижа за себе си!
Роуд стисна зъби и я подмина със Сюзън на ръце. Затича се бос към колата, бърз като стрела, или може би не точно.