Това е една съвсем нова история, разкриваща живота на малката Сюзън Хай и големия рошльо Роуд, който няма представа как да се справи с нея.



Трябва да се опитате да бъдете нормални, когато се опитат да ви пробутат на пет близки и далечни роднини от семейството ви. Сюзан Хай, малката шест годишна принцеса на мама бе успяла да накара леля Мъртъл, госпожица Акация, чичо Лорд, който дори нямаше деца и все още мислеше, че щъркела ги носи, Вогън, собствения си баща и някаква приятелка на мама на име Дейзи да се откажат от нея и да я върнат на социалните с думите да не ги търсят повече. За същество с нейните размери, това си беше цяло постижение, което я караше да се гордее изключително много. Дори децата от холивудските филми не можеха да се похвалят с такава бройка откачени личности, направила сто пъти по- откачени. Беше сигурна, че те никога отново няма да искат да я видят и беше доволна от този факт.  Мъртъл си беше дъртачка, заобиколена от десетте си проскубани котки, привърженичка на най- дебелият и пухкав господин Рижльо, а той от своя страна си умираше да драска малките ръчички на Сюзън. Затова един ден просто реши, че може да подстриже господин Рижльо, оставяйки дълга козината му единствено по главата и дължината на гръбначния стълб. Тогава беше отбележила истински напредък във фризьорството и най- накрая бе успяла да създаде една странна прическа като на онези големи, които си падаха по странна музика.
След тази случка леля Мъртъл едва не изрита малкото момиченце от вкъщи, прехвърляйки го в ръцете на госпожица Акация. Акация от своя страна беше едва на 21 години. Опитваше се да се хареса на един наистина голям чичо, който Сюзън наричаше нейн дядо и Акация никак не беше доволна, когато на една от вечерите, Хай разкри тайната причина, поради която Акация си обуваше неприлични червени гащички и караше господин Дядо й честичко да имитира „буба- буба лази” по краката й под масата, докато Сюзън ядеше десерта си и в добавка разказа за телефонния разговор на госпожица Акация, в който тя сподели на своя приятелка, че позволява това само, за да вземе парите му и да си купи цял хеликоптер. Мисля, че се сещате до какво доведе въпросното изявление на принцесата на мама.
Чичо Лорд я гледа едва седмица и половина преди да му се наложи да замине за Америка, където да навести дъщеря си, властите категорично забраниха да извежда и Сюзън, затова я прехвърлиха на баща й- Вогън. Малката Сю много съжаляваше, че се е разделила със стария човек, който все казваше, че водещия  на вечерната телевизионна викторина е наистина секси. Бе свикнала да чува подобни фрази само от майка си и то, докато подслушваше някоя от тайните й кореспонденции. Никак не разбираше защо чичо Лорд казва същите неща и то за мъж. Вогън О’Бейкъри знаеше от самото начало, че  няма да се справи с отглеждането й. Постоянно я оставяше в компанията на някакви странни жени, които Сюзън наистина съжаляваше. Беше й мъчно, че нямат пари да си купят сносни дрехи, а носеха рокли и полички, които едва прикриваха задните им части. Когато се опита да направи малко дарение по този повод, те отказаха да я гледат, а социалните разбраха какви ги върши баща й и я метнаха на Дейзи.
За жалост Дейзи загуби самообладание още с влизането на Сю, което беше наистина грандиозно, съдържащо тряскането на голямата врата, а това накара голямата амфора с колекционерска стойност да се разклати заплашително и да падне на пода, превръщайки се в малки песачливи парчета.
Тогава служителя, който я придружаваше всеки път просто я дръпна за ръката и няколко дни по- късно вече стояха пред вратата на голяма, кокетна къщичка с добре поддържан двор.  Имаше нещо много очарователно в нея. Беше двуетажна в не много модерен стил, но точно такава, каквато  Сю си я представяше. Но от нея вместо да излезе принца, държащ юздите на бяла кранта, излезе недоспал на вид мъж с малко по- тъмна коса от нейните светло руси къдрици. Очите му мигаха на пресекулки, докато се опитваше да осъзнае какво става и разговаряше с господин Джоунс, който отговаряше за благополучното настаняване на Сюзън. Едната му ръка държеше дръжката на вратата, оставяйки я полу отворена. Беше направо нехайно според Сю, вече си представяше как пиленцата, за които постоянно говореше Мъртъл, когато държеше вратата дълго отворена, избягват навън... или пък беше едно пиленце.
Малката дама послушно изчака разговора на възрастните да свърши, докато стоеше съвсем близо до вратата, хвърляйки по едно око през малкото разстояние. Понякога обръщаше глава към мъжете. Веднъж дочу господин Джоунс да споменава името на недоспалия не принц. Роуд. Това й беше наистина познато и чак, когато тръгна пред нея, пропускайки я да влезе вътре, Сюзън се сети.
-Мама винаги казваше на Алисия, че имаш страхотен задник.- изтърси момиченцето, прегръщайки здраво плюшената играчка, която носеше със себе си. Сините й очи бяха забити в силните му ръце. За момент се зачуди как може да носи всичките й дрехи и играчки с такава лекота. Изпревари го тичешком, изкачвайки две от стъпалата към втория етаж, на където се беше запътил Роуд, препречвайки пътя му.- Но аз имам само едно  да те питам... имаш ли гребен и ще ми купиш ли цветни ластичета?
Изражението по лицето на Роуд можеше да се характеризира единствено като недоумяващо. Той пусна куфарите й на земята и зае позата на буквата „Ф”, която Сю никак не харесваше, пишеше се толкова трудно.
-За какво пък са ти такива неща, закачалко за откачалки?- наклони на една страна главата си Роуд.
- Не съм убедена, че сресваш косата си старателно и редовно.- обясни малката дама, размахвайки назидателно пръст пред него.- Ако ще живееш с мен, трябва да ти направя прилежна принцеска прическа, рошльо!

Моля ви, оставяйте коментари със забележките и критиките си относно историята, за мен е важно да знам какво ви харесва или какво не ви харесва :)

но е в твърде начален стадий за да мога да кажа нещо смислено и сериозно:))))

Благодаря ти! Съвсем скоро ще пусна още ^^