Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2012 21:36 - Да бъде... или не..
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 1408 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 14.03.2012 21:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Настъпих педала за газта. Имах лошото предчувствие за бъдещето си. Което никога не бе сигурно. Имаше два варианта- намирам Саша, правя се на ударена и въпреки всичко поисквам помощ или намирам Саша, вдигам страхотен скандал, отново поисквам помощ и ако ми откаже опирам пистолет в главата му. Не, не можех, нямаше начин да го направя. Нима можех да постъпя толкова гадно, разбивайки това, което си е негово и с което е щастлив? Нямах такива правомощия и нямаше да си ги присвоявам. Не бях Бог, нито възвишена сила, за да решавам сама „ да бъде... или не”.

Усещах как скоростта се увеличава неимоверно много. Погледнах в страничното огледало. Нямаше коли зад мен, както и пред мен. Това беше хубаво. Чувствах се напълно сама с мислите си, приятно усещане, макар те никак да не бяха приятни. Дишах равномерно... или правех опити за това.  Потънала в мислитте и споменните си, не виждах почти нищо от пътя пред себе си, не визирах нито една от дупките, през които минах... нищо.
Виждаше високата му фигура да стои срещу панорамния прозорец в източното крило на летището. Слънчето изгряваше и ярката му светлина го караше да изглежда като сянка, пречеше на очите й да фокусират цвета на костюма му- по- различне от онзи, с който дойде в тъмното помещение, за да я измъкне. Най- накрая чувстваше свободата в тялото си, ала имаше нещо друго, което болеше въпреки получаването на най- желаното за десет години.  Нямаше я увереността, че ще се справи. Бе изчезнала заедно с появата на тъгата по разделянето си с него.  Сърцето й щеше да остане негово, колкото и мъже да срещнеше. То биеше за Саша Лесбърн и не можеше да си представи да действа по друга причина. Представяше си как го изтръгва от себе си и му го подарява, просто, защото при нея сърцето щеше да бъде нещастно, нямаше да бъде така жизнено далеч от него. Може би трябваше да му признае, да, това трябваше да направи. Но... този толкова величествен мъж щеше да я помисли за побъркана. А бе толкова безнадеждно влюбена във всяка една част от него, която бе виждала, във всяко грубо  и нежно докосване.
Тогава се обърна. На ръце държеше вързоп, който не приемаше никакво значение за нея, докато една малка детска ръчичка не се измъкна от одеалото, протягайки се напред към лицето му. Ала тя можеше да види как той се взира само в нея. Изпиваше я с поглед, вече лишена от мръсотията по тялото си, от тежкия вечерен грим, дрехите, служещи просто за украса. Сега бяха заменени от чистотата на бледата й кожа, не замаскираното от грим лице и скромни джински с голяма, раздърпана тениска. Тези, които й бяха дали, за да се преоблече набързо. Взираше се в сресаната й, подредена коса, преди рядко бе такава и сигурно му се струваше непитична странна гледка.Приближи се към нея. Стъпките му бяха някак плавни, но и натежали от славата, която се носеше за него в до скоро познатите й среди. Приближи се по- близо от позволеното, така че Екатерина идеално виждаше детето в ръцете му. Не беше съвсем мъничко, пораснало, но беше сигурна, че няма повече от годинка. Имаше руса косичка, която на места бе потъмняла вече. Очичките бяха затворени, но трепкаха, сякаш сънуваше нещо забележително, цветно и емоционално. Леката усмивчица на устните представляваше повече от красива гледка, готова да разтопи сърцето дори на най- непреклонния човек.
-Поверявам ти го. Аз ти вярвам, че ще можеш да се грижиш за него така, както аз никога не бих могъл.- Саша го връчи в ръцете й. Наведе се напред, прошепвайки нещо тайно в ухото й, толкова тайно, че никой друг не можа да го чуе. Не пусна детето, докато не се увери, че ръцете й го държат достатъчно здраво.
А после, без да казва нищо повече, без да се обръща и да я погледне, подмина крехкото й тяло, отправяйки се към изхода на летището.
Сълзите бяха потекли по лицето ми. А дори не знаех защо. Не бе имало никаква причина да се надявам на друго, не е трябвало, когато винаги бе съществувала възможността да има собствен живот, различен от това, което показваше. И все пак, сърцето ми биеше учестено така, както биеше, докато чаках полицая да открие тялото, за да потвърдя самоличността. Тогава ми бе олекнало, че не е той, ала сега нямаше от какво да ми олеква, нямаше какво да ме спаси.
Нещо прибяга пред погледа ми. Накара ме да се стресна, да изляза от умопомрачителните си мисли и да натисна педала за спирачката. Завъртях волана рязко, за да не блъсна въпросния нахалник на пътя. Усетих как предните гуми пропадат в крайпънтата канавка. Нямах шанс за спиране, колата не ме слушаше, нито мозъка. Едната ми ръка опитваше да закопчае колана, който не беше на мястото си, ала не успях. Преди да щракне, удара ме изкара от всякакви опити, срещайки главата ми с волана.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hristo27 - Много интересно и вълнуващо!
16.03.2012 20:45
Много интересно и вълнуващо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116474
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031