Впих ноктите си в гърба му и изстенах невъздържано. Пръстите му не спираха да се движат в мен, а другата му ръка галеше повдигнатото ми бедро. Факта, че се намирахме толкова близко до чужди тела и по средата на бясно танцуваща тълпа не го притесняваше... нито мен! Издадох брадичката си напред и впих устните си в неговите. Езикът му шемено се завъртя в танц с моя и ме накара да забравя как се диша точно. Спуснах ноктите си по гърба му и макар сигурно да не бях успяла да го издера през тениската, ми беше достатъчно, че съм го направила. Всяка една част от мен, точно в момента, желаеше да бъде взета, но Джеймс като че имаше други планове.
-Да изчезваме от тук.- почти му се помолих, но ответно получих противоположния отговор на това, което си мислех.
Той свали крака ми от своя, а пръстите му ме лишиха от предишните ласки. Облиза ги лакомо и с хищнически поглед, който накара намръщеното ми чело да се отпусне се лиши от смъртната присъда, която тялото ми искаше да му приложи. Усещах как сърцето ми бие бързо, сякаш бях тичала като луда. Този мъж предизвикваше толкова вълнение у мен, колкото не ме бе карал да изпитвам дори Ивайло. Не ме пусна. Притисна ме към себе си и отново ме накара да се движа с него, а движенията ни ми действаха толкова грешно.
-Но не още.- прошепна в ухото ми той, достатъчно ясно, че да го чуя и допря устните си до кожата ми, просто ей така... приятелски.- Много бързо се предаваш, Лоръл. Имаме си цяла нощ за забавления.
-Ти си ужасен дразнител.- признах му го, нямаше спор в това. Тялото ми бе преизпълнено с онова изгарящо чувство, което просто моли да бъде задоволено, но Джеймс бе успял да остане толкова спокоен, че чак се учудвах. Завъртя ме и отново ме улови ловко, сякаш бях неговата плячка за вечерта. Озовала се с гръб към гърдите му, притиснах дупето си в слабините му. Усещах го... беше възбуден и това ме караше да го желая още повече. Устните му разцелуваха врата ми- слабо място, много слабо. Отметнах назад главата си.- Стига, правилата ти и без това не ми харесват.
-Не вярвам да си неспосона да ги промениш.Бъди силната страна тази вечер.
-Тогава като една силна страна ще те заведа в някой хотел.
Обърнах се и го забутах към изхода. Нямах чанта и не ми е трябваше, всичките ми документи и пари бяха при Джеймс и аз не се притеснявах, че ще забравя нещо в момента. Щом можех да променя правилата, щях да го направя още на мига. Наложи ни се да почакаме доста, докато си хавнем такси, но не мога да кажа, че не сме уполозтворили времето в дребни закачки, които ми действаха. Стигането до хотела беше още по- мъчително, когато ръката му беше постоянно между бедрата ми, толкова невинно дразнене през плата на бельото ми- караше ме да напрягам мускулите на бедрата си и да ги притискам едно в друго, докато скривах лице в рамото му и захапвах ръкава на тениската, за да не изстена, докато сме вътре.
А излизането от колата ми гарантираше поредното спиране на ласки, от които се чувствах жизнено зависима точно в момента.
Избута ме грубо върху двойното легло, когато се опитах да му налетя отново. Не изглеждаше ядосан. На лицето му грееше същата онази развратна усмивка, която грееше и в дискотеката, а очите му имаха своят лек, пиянски блясък. Желанието и очакванията ми да се приближи до мен не се случиха. Той се отправи към стъклената масичка, където беше разположена бутилка червено вино. Течността се изля в две чаши, които поднесе към мен. Трепетно се изправих на колене между меките завивки.
Седна на ръба и се облегна назад, опирайки гърба си на рамката на леглото. Не изглеждаше да бърза за някъде, а това ме влуди. Налетях му като хала. Бях деликатно избутана.
-Нали се разбрахме за бързането?- погледна ме въпросително, но в същото време имаше нещо назидателно в тона му, което не ми позволяваше да протестирам. Подаде чашата в ръцете ми и ме придърпа към себе си, така че отново да съм с гръм към него.- Наздраве!
Вдигнах чашата си към него. Още малко алкохол щеше да ми дойде подобаващо за сутрешния махмурлук, но важни бяха настоящите събития, а не тези в далечното бъдеще, които можеше и да не доживеем. Кой знае... може някой да реши да ни застреля. Повърхността на двете чаши се срещна в едно звучно дрън, известяващо възможността вече да бъде опитана кърваво червената течност. Вкуса й беше натрапчив, а аромата... силно ароматен?? Не можех да измисля достатъчно добро определение на момента, но нямаше никакъв смисъл да мъча главата си, когато гласът му отново проби тишината.
-Имаш ли нещо против, просто да те прегръщам тази нощ?- попита ме тихо и целеустремено.
-Виж, ако е заради Калина, няма проблем, дори още сега ще се при-...
-Замълчи!- скара ми се той и ме придърпа по близо до себе си, а единственото стренично движение беше движението на дланта му по ръката ми успокояващо.-Тази нощ сме само аз и ти. – отпи от чашата си и я остави на нощното шкафче. С периферното си зрение зърнах само за миг, как наместваше панталона си, но не се случи нищо по- специфично.
-В бара не ти личеше да имаш много търпение. – закачих се с Джеймс и потупах слабините му с ръка, надигайки се и извръщайки глава към неговата.- Отново налагаш своите правила.- напомних неохотно.
Преметнах крака си през него и седнах в скута му. Още си спомнях усещането за възбудения му член, близо до кожата си в дискотеката... когато ни деляха едва един- два пласта дрехи и мисълта за въпросното усещане ме караше да настръхвам от удоволствие. Притиснах гърди в неговите и обвих ръцете си на врата му, почти увисвайки на него, докато извивъх гърба си лениво като котка. Вплетох пръстите си в косата му и го накарах да извие врата си назад.
Без да се усетя кога точно стана се оказах тръшната на леглото и затисната от неговото тяло. Вдигна ръцете ми над главата и издърпа един от чаршафите, който беше поставен под възглавниците. Изпусна ме за мъничко, усуквайки чаршафа. Използвах случая да се опитам да сваля тениската му, но не ми беше дадено. Ръцете ми отново бяха хванати и този път завързани за рамката на леглото. Стегнато, почти спираше кръвта да стига до пръстите ми, но в същото време усещах някаква пролука към освобождаване... или пък не съвсем. Бях притаила дъх и когато извади джобно ножче от джоба на панталона си прехапах устни, за да не се разсмея. Но ми беше смешно само, докато острието не се приближи към мен. Опитах се да се дръпна, но това беше почти невъзможно предвид това, че избутването на огромното му тяло щеше да е трудна задача.
-Недей! Остава и ти да ми нанесеш някоя щета!- скастрих го, но на лицето му се четеше хлапашка усмивка.
-Няма да те наранявам...- обеща някак несигурно той.- Стига да не мърдаш много.
Острието мина през ръба на роклята ми и я разряза. Бавно и методично, но сигурно, на две! Не си поемах дъх, не мърдах, докато студената стомана минаваше по кожата ми и я дразнеше. Възбуждаше ме начина, по който бе решил сигурно да ме лиши от дрехите ми. Сега можеше да ме държи тук, докато не намеря други, а това можеше да значи много дълго време в зависимост от моето желание. Остави плата върху мен, макар да не прикриваше достатъчно, то поне се дъжеше на гърдите ми и не им позволяваше да излязат пред погледа му толкова лесно. Ръката му сграбчи дъното на бикините ми, одрасквайки ме леко и карайки ме да се извия като дъга и ги разкъса с лекотата на лъв, разкъсващ плътта на антилопа. Целувките му, преминаващи през гърдите ми и играта му с тях ме влудяваха и караха да се чувствам безтегловна, а безтегловността ми се засили, когато зарови лице в слабините ми. Задълба с език в мен, а аз прехапах устната си до кръв. Соления й вкус нахлу в устата ми и остави натрапчив вкус след себе си. Задърпах се като подивяла от здраво вързания чаршаф, сякаш щях да го разкъсам или понеса с все рамката на леглото. Няколко стона се опитаха да се изтръгнат от гърдите ми, но нещо сякаш ги спираше и излизаха накъсано.
-Джеймс... стига.- изстенах, но всъщност никак не ми се искаше да спира.
Усещах тялото си на ръба. Не издържах повече. Краката ми, качени на раменете му се стегнаха, притискайки главата му към изгарящото място. Удоволствието заля тялото ми изведнъж, върховно, каращо ме да се мятам като риба на сухо, докато ръцете на Джеймс ме притискаха към него и драскаха кожата ми по невнимание. Разхождаше си по тялото ми, сякаш успокоително, но предизвикваха нова тръпка след тръпката. А тялото ми ненаситно искаше все повече от Джеймс.
Дори не бях усетила, кога се е лишил от панталоните и боксерките си. Но го разбрах, когато члена му се опря в срамните ми устни и миг по- късно проникна дълбоко и до край в мен.
-Няма стига, красавице.- изръмжа Джеймс.- Цяла нощ!

ако цефулеестевен прочете това ще се самоубие от яд понеже е много добро!

ако цефулеестевен прочете това ще се самоубие от яд понеже е много добро!

Радвам се, че ти харесва ^^... сигурно в бъдеще ще пускам още с такава тематика.