Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2012 01:07 - Изкушение// Лоръл
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 1196 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.05.2012 01:08


image
-Няма да дойда, Джеймс, трябва да довърша проекта в офиса.-
чух Калина да казва в слушалката на телефона, докато вървяхме пеша към по край плажната алея. Вече беше тъмно и почти не виждах очите на Джеймс, но той като че остана малко недоволен, че бъдещата му съпруга ще остане в офиса си, вместо да прекара време с нас... всъщност с него.
Иначе ме прие доста добре. Отпусна ми стаята за гости с източно изложение, както обичам да бъде стаята ми. Чувствах се достатъчно комфортно, че да се разкождам по цяла нощ из къщата и да си търся занимание, когато сънят не ме хващаше. Беше двуетажна и не особено голяма, но много китна и прекрасна, както отвън, така и отвътре. Въпреки че не харесвах семплия, модерен стил в черно и бяло, без каквито и да са други цветове в дома им, не можех да се оплаквам, нали? Бяха ме приели топло, гостоприемно и нямаха против факта, че щурмувах чая им с мента като не виждала., обаче ако исках да заспя, трябваше да се успокоя по някакъв начин, а определено не ми се говореше с психолог за подобни проблеми. Аз май никога не съм посещавала психолог, поне не и скоро.
Не чух как завършва разговора, но по последвалата въздишка от страна на Джеймс ме заля разочарованието му от края му и аз съм готова да се хвана на бас, че Калина отново му е отказала да дойде. Тя не беше от онези типове, поне по мое наблюдение, които си умираха да излизат всяка вечер или пък да са постоянно в шумна компания от хора... беше по- порядъчна, отколкото си представях, че може да бъде съпругата на Джеймс, когато се имаше предвид, колко ненормален беше той. Ръката му се преметна през раменете ми, както правеше винаги когато бяхме сами. Стисна ме лекичко, а аз го сръчках, за да престане.
-Ще сме само двамата, госпожице Лоръл, както едно време.-засмя се Джеймс и облегна глава на моята. Имаше дъх на уиски. Смея да си призная, че подпийнахме доста преди да се отправим към плажната дискотека, но ни беше весело и не можах да откажа на предложението му да се размажем, а то вървеше и с последвало предложение за малко забава сред много шумни хора.
- Аз лично нямам проблем с това.- признах си и хлъцнах пиянската.
Вървяхме в доста права линия, предвид изпитото количество и аз бях направо горда с нас. В далечината се чуваше силната музика. Бяхме достатъчно близо за това и вече се чувствах прекалено нетърпелива да се слеем с тълпата.
***
-Ако не танцуваш с мен, ще ти бъда наистина разсърден!- опита се да надвика тълпата Джеймс, долепил устни до ухото ми.
Усетих лекото настръхване на кожата си от това му действие. Оставих чашата си на бара без да се притеснявам, че някой непослушник може да реши да сложи нещо в нея и без това не съм сигурна, че ще мога да изпия още малко. Преди да успея да отговоря дори, бях дръпната за кръста и свалена от високия бар стол. Едва успях да се задържа на краката си, докато ме повеждаше през тълпата към възможно най- централното място на дансинга. Спряхме чак, когато стигнахме точно в средата и разбутахме почти нахално, всъщност Джеймс го направи, две девойки. Учудих се на установяването как не му липсва усета за ритъм към музиката.
Притиснах тялото си към неговото уеднаквявайки ритъма и движенията ни. Топлината му ме караше да се чувствам повече от комфортно. Дясната му ръка се спусна по гърба ми, малко по- неприлично от позволеното си намери мястото на ръба на роклята ми, от вътрешната страна на бедрата ми, непозволена зона на действия. Почти изпищях стреснато, но с другата си ръка той запуши устата ми и опря чело о моето. Бях забравила колко неконтролируем ставаше, когато подпийне и то доста. Обикновено чувствата и хормоните му бушуваха като ураган на тропически остров.
-Винаги съм искал да те целуна, знаеш ли?- попита ме Джеймс, но единственото, което направих е да се опитам да захапя дланта му.- Не, недей с лошо.- засмя се. Въпреки музиката чувах гласа му почти кристално, сякаш бяхме сами и в ушите ни не дънеше ритъма на денс музика. Отдръпна дланта си от мен, а пръстите му очертаха устните ми, карайки ги да се разтворят лекичко и навлизайки между тях. Одрах кожата му със зъби и ги засмуках леко, но преди да успея да го захапя подобаващо, те излязоха из между устните ми и продължиха хода си по брадичката ми и на долу по врата.- Да рисувам по врата ти с устни.- влажното му докосване ме накара да затворя очи и да прехапя долната си устна. Неконтрулируем или не, на мен играта му ми харесваше и щях да я изиграя до край. Пръстите му, оставили следа по кожата ми, се спуснаха още до мястото, където плата прикриваше част от гръдта ми. Ръката му грубо се впи в нея. Почти до кръв прехапах устната си, изстенвайки срещу лицето му.
-Джеймс...- опитах се да протестирам, но той само поклати глава.
-Ще опитам всяка част от теб.- прозвуча като повече от обещание... може би закана. Ръката му продължи целеустремено на долу към същият онзи ръб на роклята, но този път достигането не го задоволяваше. Повдигна крака ми лекичко и аз го увих около неговия, докато си проправяше път през бельото ми. Не си спомнях да съм се чувствала по- възбудена и желана, когато получих толкова малко, но правилни ласки... Пръстите му проникнаха непозволено в мен. Поех си дъх рязко, изпълвайки агонизиращите си бели дробове, жадни за поне малко кислород.- И никой не може да ме спре!
Думите му погалиха слуха ми с целия си неприличен смисъл.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116462
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031