Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2012 12:27 - Спасение.// Лоръл.
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.04.2012 12:35



image
Седях отново в тъмното в хотела, докато чаках да стане шест часа сутринта, за да изляза и да отида да взема и последните си дрехи, които оставих при маминка и татко. Една наистина огромна грешка, защото добавих втора реплика към топ 3 омразни реплики, която измести други такива, но не чак толкова глобално отвратителни, колкото ‘има някои неща, с които трябва да се съобразява.’Да се чуди човек защо ми беше изобщо да споделям с някого за умопомрачителното решение за развод. Както можете да се сетите, това се хареса най- малко на родителите ми, които не би трябвало да имат и дума в щастието ми, но не мога да ги пренебрегна напълно.
Извърнах се на дясно, за да видя как телефона ми светеше от поредното обаждане, което бях изпуснала. Пресегнах се и го грабнах от нощното шкафче, а името на Ивайло на екрана ме накара да съжаля до някъде, че се държах толкова демонстративно и може би непочтенно, но в следващия момент се сетих какво всъщност беше направил и това ме накара да изключа мобилния си телефон и да го пъхна под възглавницата, забравяйки за в бъдеще за него. Лаптопа изписука или поне една от многото програми, които съм накачила на него, а те бяха изключително безполезни през повечето време, защото го използвах единствено за комуникация с не особено познати персони из интернет простраството, ако ми останеше време с всичките тези задължения, които бях имала, но всъщност в момента нямах никакви. И с облекчение установих, че персоната не беше толкова непозната.
„Хейй, Лоръл, не съм те виждал от сватбата”, беше Джеймс и майките ни, дами членки на великите сили в изтънченото общество просто са си били главите в стените да се чудят как да ни кръстят. А винаги можех да бъда просто Петранка или Иванка.
Пръстите ми зашариха бързо по клавишите на клавиатурата без да я поглеждам дори, едиственото, което гледах беше монитора и снимката на Джеймс. Не беше много променен. Все същите светли, смеещи се очи и светло кестенява коса. Усмихнах се мило на аватара му, без да се усетя, че всъщност той няма как да разбере, че съм направила това и няма начин да ме види.
„От моята или от твоята сватба, Джеймс?”
„Моята тепърва предстои, забравано! Кажи ми, че ще дойдеш, защото иначе ще се разсърдя.”
„Нищо не мога да ти обещая. Сигурно ще бъда в София по това време”
, почти излъгах. Всъщност, не си беше лъжа. Ако не ме лъжеше паметта, ставаше въпрос за сватба през идните седмици, а аз определено щях да съм в София, за да подготвя всичките си документи и да изчезна безследно из света, разбира се, след като се разведа с онзи мерзавец и му върна колата, върху която издрах с ключ „С много обич, твоята бивша Лоръл”. Сигурна съм, че ще бъде развълнуван. Едва ли положително развълнуван, но все пак ще му донеса някакви емоции.
„Моля те, ще минеш през Варна, не ме изоставяй в тоя важен момент. Само семеен кръг. За мен е важно присъствието ти.”, убеждаваше ме Джеймс, а на мен ми беше наистина трудно да откажа и да напиша това, което бях планирала, а да не говорим, че отговора му ме шашна не по- малко.
„Не мога. Имам проблеми и в момента си търся къде да живея.”
„Кажи къде си и ще дойда да те взема с колата”.
Това ме накара да зяпна и дълго да не мога да затворя устата си от почуда. Да дойде лично да ме вземе от тук. Е, това щеше да му отнеме ценно време равно на няколко дни, затова реших да му спестя тези няколко дни.
„В Италия съм, за съжаление.”
„Какво чакаш тогава? Хайде! Ставай и с първия самолет обратно вкъщи. Ще те чакам на летището, Лоръл.”
Дори не чаках втора покана. Импулсивността можеше да ми изиграе лоша шега, но какво можеше да се случи? Затворих лаптопа моментално и набутах всичките си принадлежности в големие куфар без да се замислям.
Моето спасение бе дошло. Моето добро спасение на име Джеймс.

Специалнно посветено на Либерум Оли.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116458
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031