Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2012 12:50 - Великденски приключения- Първа част// Сю&Роуд
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 1117 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 15.04.2012 15:04


image
-Роуд, ставай!
Сю подскочи за пореден път в леглото на поспаливкото, държейки контузения мечо на ръце. По личицето й личеше, че е особено въодушевена от днешния ден и непременно трябва да събуди господин Рошавия. Имаше нещо наистина неотложно, което я караше да се усмихва постоянно и да иска да излезе на вън още сега и да подхване някоя весела песничка за весели зайци и кокошки, но все още не можеше да го направи поради забраната на заспалия да излиза без него да не би някой недоброжелателен тип да й стори нещо ужасно, за което после да съжалява цял живот.
Роуд се опита да игнорира поредния й повик към него, но това се оказа наистина трудно, защото когато се опита да дръпне одеалото и да се обърне на другата страна, мигновено тупна на земята като чувал с картофи, удряйки главата си в нощното шкафче, а то от своя страна се разтресе подобаващо. За миг му се прииска да убие Сюзън. От както живееха заедно, не си спомяше да е спал до по- късно от седем часа. Това беше редовния час, в който се почукваше на вратата му и се извикваше желанието за закуска, Сю му даваше половин час да се оправи и след това веднага заминаваха в най- близката закусвалня, където Марта приготвяше най- прекрасните сутрешни палачинки, които момиченцето обожаваше и направо примираше от удоволствие, когато усетеше разтапящия им се вкус в устата си. А по- натам денят протичаше различно всеки път. Роуд се опита да я заведе на детска градина, но уви, от там я върнаха доста бързо, а Сю отказваше да бъде записана в училище, пък и имаше още доста месеци до началото на новата учебна година, така че имаше достатъчно време да я убеди да направят и това.
-Защо съм ти толкова рано? Нали се раз...- последва една огромна прозявка, която прекъсна думата му по средата-...брахме, че в събота мога да остана в леглото до единайсет.
-Да, ама днес е събота, Роуд! Днес се боядисват яйца!- изпищя Сю и с един скок се приземи на килима, оставяйки прилежно, пострадалия Мечо да седне на пода до рамката на леглото.- Ти в четвъртък не ме чу, когато те помолих, затова реших да те вдигна днес по- рано.
Клекна и наклони глава на една страна, за да се вгледа в очите му и да се усмихне чаровно. Начин да го умилостиви и да го накара да й угоди моментално, без да се мотае много много насам- натам. Ръчичките й се заровиха в косата му и я хванаха, повдигайки лекичко главата му, така че да не го оскубе особено болезнено, макар това да си беше цяло изкуство.
-Хайде, хайде! Пърпъл Либърти сигурно вече е изгубила всички хубави бои за яйца и ще има по- хубави от нашите!- оплака се Сю, правейки поредната тъжна физиономийка, подканвайки го да става от мястото си.
Дърпаше крайниците му на горе, сякаш можеше да го вдигне от раз или пък се опитваше да го довлачи до вратата, хванала го за големия крак, доста по- голям от нея, но и това не работеше. Роуд повдигна глава лекичко, махайки всички кичури коса паднали пред очите му, които му пречеха адски много да я фокусира.
-Коя, да я вземат мътните, е Пърпъл Либърти?- наистина учуден и сякаш ударен с парцал през лицето попита Роуд.
-Съседското момиче, с което излязох на разходка миналата седмица, помниш ли? Тогава се върнахме доста бързо от парка, а тя се оплака на майка си, че съм я бутнала в шадравана! Но това никак не беше вярно, тя ме оскуба първа и каза, че  рисунките ми в кухнята са били грозни.- издекламира набързо русокоската.- Хайде, Роуд, искам да имам по- хубави яйчица от нейните.
Роуд измърмори нещо под носа си, което звучеше като „момичешка работа” или нещо от този сорт, но Сю се направи на глуха за мрънканията му и напусна личното му простраство, подръпвайки Мечо след себе си, докато му обясняваше как смята да боядиса някои от яйцата.  Изчака настойника си в антрето, облечена с червения шлифер, под който носеше бяла рокличка и приличаше досущ на мартеничка със също белите си обувчици и червена диадемка. Бе успяла да се приведе в приличен вид много по- бързо от влачещия се като дробче Роуд, който все още приличаше на току що събуден, макар да мина повече от половин час от (не) приятното събуждане. Очакваше той да бъде по- добре изглеждащ, но пък го харесваше и такъв- със старите, избелели джински, развлечената фланелка с отдавна изчезнала картинка и рошавата коса в комплект с големи светли сънливи очи, които я гледаха леко свъсено.
Видя го как прибира портфейла в задния си джоб. Беше доста издут, което я навеждаше на мисълта, че скоро беше взел заплата и като една принцеса, можеше да си позволи повече от обикновеното, та нали беше празник.
А Великденския щанд в супермаркета направо я подканваше с отворени обятия да си вземе от всичко. Надигна се на пръсти, за да достигне едно пакетче с кристали, а след него събори и няколко кутийки с най- различни на цвят безвредни бои за сладкиши и великденски яйца. Следващото нещо, което намери мястото си в количката, побутвана от Роуд бяха седефените бои и още куп различни видове, които едва ли щеше да използва до край. Роуд сякаш не забелязваше това, обърнал глава към другия щанд, от където обилно зареждаше покупките си с козунаци от всички възможни видове- със стафиди, с ядки и от онези с лукум, както и от съвсем обикновените. Всичко, което зърнеше и което корема му одобряваше с онзи къркорещ звук. Тази сутрин явно закуската им можеше да почака и то с доста. Две кори с яйца стояха изключително добре сред всичките боички и четки за рисуване, както и други джунджории и неща, които господина изобщо не разбираше.
На касата се обърна въпросително към Сю. Чак сега беше забелязъл колко се улюха с покупките за боядисването на едва тридесет яйца, по желание на Сюзън, естествено. Както се предполагаше, Роуд можеше да мине и само с десет, но госпожицата не мога да се примири с подобна мисъл.
-Сигурна ли си, че ще използваш всичко?- попита Роуд, докато подаваше няколко едри банкноти на касиерката и без да чака ресто пое двете големи торби в ръце, отправяйки се към паркинга.
-Ще си имаме най- хубавите яйца за Великден!- засмя се весело Сю и с подскоци го изпревари  напълно щастлива.

Следва продължение...




Гласувай:
5
0



1. henzelski - Хареса ми!
18.04.2012 15:16
Както и My heart's stories... :)
цитирай
2. storieswithoutwords - Втората част няма да бъде публик...
27.05.2012 07:55
Втората част няма да бъде публикувана :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 75575
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 338
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930