-Остави ме, нещастник!- изкрещях и избутах Ивайло назад.
Дланта ми се стрелна към лицето му и бях на косъм от това да го зашлевя, но усетих силните му пръсти около китката ми, а миг по- късно усещах и безпомощността си в момента поради простата причина, че беше три пъти по- голяма скала от мускули от мен, а аз не посещавах достатъчно често фитнес, за да заякна дребното си тяло. Няколко кичура тъмна коса се спуснаха пред лицето ми, а от ушите ми сякаш излизаше пара. Лицето ми гореше, а това неимоверно значеше, че съм червена като домат и хипер ядосана. Защо ли? Ще разберете съвсем скоро защо.
-Относно разсъжденията ти, ще ти споделя нещо...- започна Иво, но аз бях прекалено зле, за да му позволя да каже и думичка повече.
С другата си ръка хванах брадичката му и я наведох още повече към себе си, така че лицата ни да са на по- малко от няколко милиметра едно от друго. Вгледах се в предателските му, тъмни очи, които ме лъжеха толкова често, че ми идеше да ги избода хубавичко с едно шило и да му покажа аз какво е да си има чудовище вкъщи. Но нали бях добра душица и татко ме беше научил на покорство до последно, та винаги чаках ей такива моменти, в който просто да ти писне и да искаш да удошиш човека до себе си. А аз до себе си имах пълно говедо! Говедо, което не можеше да се сдържи да си топне онази работа между първите разтворени крака с ниска тарифа или пък никаква. И как можеше да се държи по този начин, когато има жена до себе си, която му е отказала секс един единствен път и то по обясними причини.
-Млъкни, млъкни! Изобщо не искам да слушам мръсните ти думи! – спрях го по средата на изречението, защото знаех какво ще ми каже. Накрая отново щяхме да завършим с „натяквай, натяквай и няма да получиш”. Мразех тази реплика от дъното на душата си и щях да я изкореня от речника му, ако това значеше, че ще му отрежа езика, за да не я чувам повече. Да го питам тогава как щеше да ме принуждава да си мълча.
-Нали решихме, че няма да ходим на почивка.- започна да се оправдава, а аз изтръгнах ръката си от неговата силна хватка, защото усещах как пръстите ми изтръпват гадно при това положение.- Всеки ден си мисля...
-Не ми споделяй мислите си, защото всяка една от тях е толкова фалшива и гадна, че се чудя как главата ти не е експлодирала, Ивайло!- изскърцах със зъби, размествайки леко здраво стегнатата си челюст.
Достатъчно си бях отваряла устата пред него и достатъчно глупости бях чула или пък... няма значение! Не получавах никакво разбиране към него, а в момента, в който му отпуснех края той веднага хукваше при някоя дърта шаврантия! Какво като бях на двайсет, а секретарката му на двадесет и пет!? Да не би да беше нещо повече от мен?
-Долно животно! Хиляди пъти ти звънях снощи!! И мислех, че си би на работа до късно и после просто си си легнал, а ти, нещастник такъв ето какви си ги вършил! Готино ли ти беше с онази?- изпищях почти в несвяст. Пердето така ми беше паднало, че трезво не виждах почти нищо. Поех в дланта си кристалната чаша от бюрото му и го замерих подобаващо с нея, но той се наведе и тя се разби далеч зад него в остъклената външна стена, пропуквайки стъклото там.- Да го запомниш, защото от мен нищо няма да видиш повече!
-Лоръл, а на теб готино ли ти беше да те чука непознат?- почти ме застреля с думите си Ивайло, но аз бях почти подготвена за подобна реакция и знаех как да й отвърна.
-Веднъж! Веднъж да ти натрия носа и ти да ме сринеш с такава постъпка!- обърнах се и директно се запътих към вратата на кабинета му.
Не мислех да чакам да ми я покаже, можех да я намеря и сама и може да изляза през нея сама, демонстративно и така, сякаш не съм го познавала. Точно това щях да направя, независимо, че бяхме женени. Щях да пратя пръстена там, където самият той не искаше да знае.
-Побъркваш ме! Родителите ми го правят постоянно, не ми трябва още някой!- извика след мен, а това ме накара да се обърна.
-Така ли? Добре!- свалих халката от пръста си и я запратих, но не към него, а към същата, онази пукнатина, която обхващаше цели две стъкла. Удара от нея им беше достатъчно, за да се напукат още малко и да се посипят петнадесет етажа на долу по улицита.- Майната ти, Ивайло! Лоръл Растрева ли?!! Ще видиш ти една Растрева!
Затворих вратата след себе си с трясък и минах по край секретарката му с високо вдигната глава без изобщо да я поглеждам. В крайна сметка аз излязох прецаканото девойче, което не си е получило дозата любов от правилния човек.