Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2012 23:16 - Обещаваш ли?// Сю&Роуд
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 1478 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
-Ама, тук наистина мирише на гадно
- заключи Сюзън, докато минаваше по край кухнята на път към втория етаж, където се намираше стаята й. Хвърли бегъл поглед на кухнята, която опожари собственоръчно, но да вметна- по грешка. Цялата стена бе обгоряла, заедно с тавана, а печката определено вече не ставаше за нищо. Липсваха няколко шкафа от местата си, както и мивката.
Сю не си спомняше добре тя дали беше наред, когато Роуд я изнесе, но беше сигурна, че имаше доста повече мебели в помещението, отколкото сега, а да не говорим, че в момента голяма част от тях бяха силно неизползваеми, та по никаква вероятност не можеха да си готвят в това помещение. За единия мъг, в който надзърна, Сюзън забеляза бялата боя, която Роуд явно бе купил и оставил по средата на стаята. Беше бяла, клоняща към белезникав цвят и според нея щеше да си отива наистина много. С нетърпение очакваше да преминат към оправянето на интериора и да се заеме с помагането. За щастие дясната й ръка беше напълно здрава и можеше да прави почти всичко сама, освен това, което не й беше никак позволено след трагичната случка с яйцата и мечето, което между другото продължаваше да гушка.
Бе накарала Роуд да извадят всичкия бинт от аптечката в колата му и да превържат Мечо там, където се е наранил. Разбира се, второто го свърши самичка, докато господин настойника й шофираше из натоварения градки трафик от едната част на града до другата. Така че, сега Мечо беше прилично бинтован на местата, където липсаха част от тялото му поради съприкосновението му с огъня. Сю му обеща, че съвсем скоро ще бъде много по- добре и ще свалят лошите бинтове, както и тези, които бяха около опарената й ръчичка. Вече бяха значително по- малко и по кожата й сигурно нямаше да останат белези, стига да бъде третирана грижовно с няколко мехлема, които изписа чичо доктор.
-Имаме си кухня алангле.- пошегува се Роуд, докато вървеше с две големи пазарски торби, в които бяха всички най- важни покупки, които не се нуждаеха от хладилник за момента или щяха да бъдат изконсумирани преди да им бъде нужен. В ръцете му се мъдреше и сак с дрехите на малкото момиченце, които бе занесъл за престоя й в болницата. А той се характеризираше като доста кратичък период поради нетърпимостта на сестрата към креативния нрав на Сюзън.- Започнах да разчиствам тук- там, докато те нямаше, но доста се озорих с всичко изгоряло. Утре сигурно ще дойде фирма, за да вземе изгорелите уреди.
Сю заподскача към всекидневната, където се паркира върху  големия диван, който толкова много харесваше заради плюшената му тапицерия. Наподобяваше й смътно на козината на една от послушните котки на леля Мъртъл, която не  драскаше постоянно ръцете й. Една съвсем малко, леко мършаво, коте, на което не се даваха надежди. Сю го бе кръстила Нежно ухание. За  първи път, когато го бе видяла, Мъртъл тъкмо се бе погрижила то да бъде изкъпано и ухаеше толкова приятно, че не можеше да му измисли по- подходящо име. Неговата козинка беше пухкава и също толкова приятна на допир, колкото дивана. Катурна се на една страна, лягайки върху меката повърхност. Затвори за миг очи, малко преди Роуд да прекрачи прага след нея.  Ключовете издрънчаха на стъклената масичка, а пликовете зашумяха протестиращо веднага, щом бяха оставени на пода до същата мебел. Мъжът седна на ръба на дивана, докато едната му ръка галеше Сю по главата, отмествайки бретона и косичката й назад, паднала пред лицето й. Беше се превърнал в доста по- грижовен тип, отколкото беше преди инцидента.
-Роуд.- проговори тихичко Сюзън без да отваря очите си.
-Какво има? Искаш ли да си легнеш?- попита той опъвайки се на облегалката на дивана.
-Извинявай, че подпалих дома ти и че се наложи да се скараш с Изабел заради мен.- момиченцето се надигна и обгърна кръста му с ръце в една силна детска прегръдка, до колкото тя имаше силата да я направи наистина силна. Това му подейства по един странен начин, непознат до този момент за самият него. Подейства му някак размекващо и го накара да я поеме на ръце и да я вдигне във въздуха на път за леглото.
-Не се притеснявай, мъниче.- заговори съвсем безпристрастно Роуд.- Тя не си струваше и без това. Не си виновна ти, а Изабела.
Занесе я чак до стаята й. Не беше обзаведена като детска, но в скоро време мислеше да поправи това. Притежаваше голямо легло, над което бе закачена огромна фотография на красиви маргаритки. Големия гардероб беше разположен до сами вратата и Сю спокойно можеше да влезе в него и да търси Нарния дълго време, но не смееше да и дава такива идеи, за да не се заключи някак си в него и да остане там доста време. Положи принцесата на леглото и й намигна игриво.
-Ще ти трябва ли помощ, за да се оправиш?
-Не, ще се справя.- увери го Сю и се запъти към един от шкафовете, в които държеше пиказните си пижамки, които толкова харесаваше.
-Аз се връщам след мъничко.
Роуд я остави да се оправи, докато се връщаше на първия етаж. Заслиза скорострелно по стълбите, толкова бързо, колкото не си бе представял, че може, докато не стигна пак до торбите. Бръкна с голямата си ръка до дъното на една от тях, изваждайки двете ябълки най- отдолу. Бяха по- червени от тази на Снежанка и сигурно сто пъти по- вкусни. Някак си вярваше на избора на малката Сю, струваше му се толкова зряла по детски, а когато я намери в стаята й мисълта му сякаш секна.
Сю коленичеше на пода, облегнала лакти на леглото си, а здравата  й  длан беше допряна до другата. Устните й се движеха едва едва, но все пак чуваше тихите й думички, които бяха успяли да изкара на повърхността всичко най- добро у Роуд.
-... и мамо да не забравиш, че с господин Роуд имаме нужда от здраве и много щастие, както и малко повече късмет, за да довършим бързо кухнята и да можем да си готвим заедно. Също така, искам да ти напомня, че много те обичам, където и горе да се намираш сега.
-Сю, какво правиш?- попита също толкова тихо Роуд, докато коленичеше до нея, оставяйки ябълките на леглото. Не беше успял да я стресне, защото когато се обърна не изглеждаше учудена, сякаш знаеше, че той я бе чул.
-Говоря с мама, както всяка вечер.- отговори момиченцето с усмивка.- А тя ми праща много от своята лековита обич. Искаш ли и ти от нея? Тя сигурно ще се радва да те чуе.
-Добре, но после ще си изядем ябълките, обещаваш ли?
-Обещавам, само да зарадваме мама и ще си изям ябълката.- кимна потвърдително Сю, извърна се отново и затвори очите си.





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116471
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031