Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2012 21:55 - Тя не е като теб. //Антеа&Саша
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 4469 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 22.03.2012 21:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


imageХвана ръцете ми и ги заключи в здрава хватка на гърба ми, така че да не мога да мърда, а съответно и да го удрям. Притисна ме силно към себе си, достатъчно, че да спре дъха ми. Беше толкова желана прегръдка. Сякаш бях чакала цяла вечност за нея. Трябваха ми няколко минути, за да спра да се бунтувам и да успокоя цялото си същество.

Чувах пулса му. Сърцето му биеше бавно, равномерно, сякаш нищо не се бе случило. Сякаш не бяхме разделени толкова време, а Сашинка не беше отвлечен. За един дълъг, сякаш век, момент нищо от това не се бе случило и бях щастлива. Е, поне спокойна, ако не напълно щастлива. Толкова непозволени емоции. От онзи тип, който желаем цял живот, но когато се появят осъзнаваме, че нямаме право да ги изпитваме и те са чужди, принадлежат на някой друг. Така както принадлежеше Саша. И въпреки това го усещах свой, а не нейн. Богове! Защо трябваше да се чувствам така? Защо просто не изчезнат всички пеперуди в стомаха ми и да останат само паяжините в главата ми, която и без това си е празна.
Отново се почувствах като на 17, но на онези хубави и щастливи седемнадесет. Докато вратата не се отвори и ръцете му не ме пуснаха плавно, отдръпвайки ме от себе си. Едва пристъпих с крачка назад. Чувствах се някак съвсем отпусната, безпомощна. Обаче го направих. Извърнах поглед към вратата, за да посрещна изваяната фигура на млада жена. Доста по- млада от мен с дълга руса коса, сплетена на сложна плитка, представа си нямах кой би имал нервите и времето да направи. Очите й се впериха в мен за секунди, но някак не изглеждаше изненадана. По- скоро беше примирена с причина, която не разбирах. Смътно ми се стори, че видях ненавист в погледа й, но се опитах да не обръщам внимание на негативността.
Направи само няколко крачки, покорно без да чака покана. Държеше ръцете си зад гърба, както би ги държала провинена ученичка, много съжаляваща за грешката си. Имаше дълги хубави крака, които късата рокля не прикриваше.
-Пьотор ми каза. Предупреди ме да не ти се пречкам. Ще замина утре сутрин с него за САЩ. Когато приключиш може да ми се обадиш, за да се върна. – гласът й бе равен, безпристрастен, сякаш съобщаваше какво ще бъде времето през следващите дни.
-Какво ще кажеш да заминеш още тази вечер Вера? И без това няма да ме има, няма смисъл да стоиш тук.- спокойно, но в същото време настоятелно я наставляваше Саша, а думите му не търпяха противоречие. Сякаш искаше да я разкара още на мига, сякаш изведнъж започна да му пречи неимоверно много.
Вера присви очи, а челюстта й се стегна прекалено видно, за да прикрие раздразнението си от думите му. Той се държа зле с нея, но аз не съжалявах, че е така. Чувствах се добре, чувствах се като причината за подобно държание и ми харесваше да бъда. Значи, все пак, малко или много му пукаше за мен... искаше ме.
-Да те вземат мътните, Лесбърн.- изсъска срещу му.- Да не си ме потърсил в следващите няколко седмици, защото не отговарям за това, което ще те посрещне.
Като инстинкт отстъпих назад, скривайки на половина себе си зад гърба му. Стори ми се добър вариант да остана незабележима и да се размина с някой по- грандиозен скандал. Може би скоро нямаше да видя по демонстративно женско държание, но и не претендирах. Беше права, може би дори аз щях да постъпя така, ако мъжа ми се опиташе да ме разкара от себе си, когато имаше друга до себе си.
-Не се държа добре с нея.- констатирах няколко секунди, след като вратата се тръшна с все сила.- Защо искаш да се махне?
Помълча известно време преди да ми отговори. Сигурно беше странно, когато ме чуваше да говоря. Дори за мен беше необичайно присъствието на гласа ми в нашите разговори... те обикновено бяха мълчаливи и съдържаха дълги негови монолози. Използвах тишината, увиснала помежду ни, за да се настаня сковано на един от фотьойлите около малка стъклена масичка. Не можех да отрека, че Саша живееше в наистина уютна обстановка, която ми напомняше на онези скучни, но все пак щастливи години при татко и мама.
-Не е нужно да става свидетелка на всичко, за нея е по- добре да не присъства известно време тук.- спокойно ми отговори Саша, напълно уверен в думите си.-Разбираш ли... Тя не е силна, не е като теб, Екатерина.
За първи път чувах да изговаря истинското ми име. Звучеше толкова красиво от неговата уста. Толкова неподправено.

Посветено на най- любителките на Саша



Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116464
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031