Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 15:28 - Герой, какъвто не бива да ставаш..
Автор: storieswithoutwords Категория: Изкуство   
Прочетен: 676 Коментари: 0 Гласове:
5



image

-Мамо!-
чух Сашинка как изпищява от втория етаж.
Извърнах поглед към стълбите. Малките му стйпчици ми се сториха оглушителни за тишината на голямата къща, която обитавахме заедно с детегледачката- мисис Мария. Изоставих вестника, загърбих четенето на поредната криминална статия, която не ми помагаше по никакъв начин. „Поредица от връщания на жени и деца, изчезнали при атентат миналата година в Ирландия”. Голямото заглавие красеше четвърта страница. Не беше достатъчно важно, за да се появи на чело. Завръщания. Това ми се струваше като знак, ала не знаех как да го разбера... дали всъщност беше нужно да го разбирам и дали наистина беше знак?! Бих дала всичко, за да имам решение за всеки момент. Бих искала да намеря свята помощ... отново.
Слънчицето се появи, неспокойно слизащо по стълбите, сякаш бягаше от нещо. С малките си ръчички се държеше за високия парапет, надигайки се на пръсти, за да може да го стигне свободно. Тъмните къдрици бяха паднали пред очичките му, пречейки му най- вероятно, но изглеждаше толкова забързан, че едва ли имаше време да мисли за премахването на дразнителя. Скочи от последните две стъпала право на площадката на приземния етаж и се затича като полудял. Размахваше ръце почти като самолет, но по- скоро се опитваше да запази равновесие, а да не се строполи без време долу. Хвърли се право в скута ми, а аз предвидила се извърнах към него, за да не удари главичката си в ръба на дървеното бюро. Обвих ръцете си около него, намествайки го по- стабилно върху себе си.
-Мамо, онзи човек в студената стая кой беше?- изстреля моментално въпроса си Сашинка, но не дочака отговор.- Не си изпих млякото преди лягане и го сънувах.
Вдигнах го на ръце и станах от мястото си. Тежеше? Не. Бе лекичко три годишно дете с прекалено голям коефициент на интелигентност. Извод: Не беше мое дете. Понякога се молех да не попита нещо, разговорите бяха трудни, дълги и повтарящи се... отново и отново, и отново. Докато не изсмукаше и последната подробност от теб. Друг път ме слушаше и не прекъсваше дори за миг речта ми, сякаш му беше интересно и получаваше всичко, от което имаше нужда. Отправих се към кухнята. Там съзрях малката кристална чашка пълна с мляко. Не беше отпито дори веднъж, можех да позная. Нямаше капчици пред нея, нито по пода, а Сашинка разливаше винаги.
-Хайде, пийни поне мъничко и ще те върна в леглото.- обещах полувинчато.- Ще изгоним всички чудовища от гардероба и ще заспиш спокойно.
Детето скочи от ръцете ми и се надигна на пръсти, протягайки ръце към чашата, следях зорко с поглед как я хваща здраво и я приближава към устните си. Отпива една голяма глътка, половината, от която се стече по брадичката му и капчиците се стовариха на чистия под. Усмихнах се умилена от гледката. Бързо остави чашката, разбрал, че се е олял повече от обикновеното.  Наведох се и отметнах назад косата му. Целунах го по челото, задържайки устните си на него.
-Малкото ми, добро момче, хайде да отидем да си лягаме.- подканих го и го пуснах от прегръдките си.
-Мама скажете мне историю!
-Стига да не говориш на руски!- засмях се.
Не бях успяла да го науча на добър руски, не знаех много думи и това, което знаеше може би беше повече от телевизията, но все пак само се опитваше да говори. Придвижи се светкавично преди мен по стълбите, а когато се качих на втория етаж и открехнах вратата, вече беше в леглото, завит до брадичката с шарещ, по посока вратата, поглед. Усмихнах се и влязох в стаята. Лампата беше загасена, а на тавана блестяха съзвездията от странните сияещи звездички. Излегнах се на края на леглото, придърпах детето към себе си, за да усеща пулса ми и аз него. Запрокарвах пръстите си през косата му съвсем свободно.
-Какво искаш да ти разкажа, скъпи?
-Разкажи ми за татко, моля те, мамо.- примоли се съвсем тихо и плахо, сякаш се плашеше да не ме разгневи.
Поех си малко въздух... нямах нужда от повече, нямах нужда от вода, нито от парашут, ако го имах.
-Ако можеше да го познаваш, щеше да разбереш колко много те обичаше и колко трудно му беше да те даде на мен, Сашинка, той беше велик човек. Беше герой. Герой, какъвто никога не искам да ставаш.






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: storieswithoutwords
Категория: Изкуство
Прочетен: 116459
Постинги: 45
Коментари: 38
Гласове: 351
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031